Подземни води в Пловдивско: къде, колко дълбоко и какво разрешава дирекцията
Накратко: Повечето общини в Пловдивско — от Пловдив и Асеновград до Първомай и Брезово — са в Горнотракийската низина — най-водообилната зона за плитки сондажи в страната: вода на 10–40 m и дебит 5–20 l/s. Карлово и Сопот са в Карловската котловина. Ограничението не е геологията, а натоварването: дълбокият неоген под Пловдив е усвоен на 91%.
Горнотракийската низина: най-добрата зона в страната
Накратко: Кватернерни чакъли и пясъци с вода на 10–40 m и дебит 5–20 l/s — много висока вероятност за успешен сондаж.
Горнотракийската низина — Пазарджик-Пловдив и старозагорската част на низината са единствените зони на картата с клас „много висок дебит“ — и то при плитка вода. В нея попадат Пловдив, Асеновград, Раковски, Стамболийски, Първомай, Родопи, Садово, Калояново, Брезово и Перущица.
Водоносният пласт е непрекъснат на десетки километри, затова сондажите на съседите са добър ориентир. За двор и градина рядко се налага повече от 30–40 m. За поливни и стопански нужди дебитът на един сондаж често стига — вижте сондаж за напояване и услугата сондажи за напояване.
Водното тяло: 8 319 l/s ресурс, 46% натоварване
Накратко: Плиткият хоризонт е тяло BG3G000000Q013 с около 4 515 l/s свободни — най-големият свободен ресурс сред поровите тела в страната.
По данните на Източнобеломорската дирекция (доклад 2018) разполагаемият ресурс е 8 319 l/s, общото черпене — 3 805 l/s, индексът — 46%. Това е зона, в която се разрешава, но с условия. Числата са отпреди няколко години и справочникът предупреждава, че днешното натоварване вероятно е по-високо. Пълната таблица е в справочника на водните тела.
За битов сондаж индексът не е пречка. За стопанско водовземане е добре преди проекта да се провери месечният регистър на свободните количества на дирекцията.
Дълбокият неоген: вода има, разрешение почти няма
Накратко: Под кватернера лежи неогенски хоризонт на 100–250 m — тяло N018 с 3 054 от 3 367 l/s вече раздадени.
BG3G000000N018 е най-натовареното подземно водно тяло в България: индекс 91%, свободни около 314 l/s за целия район. Геологично водата е там, но нови разрешителни практически не се издават. Затова в Пловдивско залагаме на плиткия кватернер — той дава достатъчно вода и е с по-лек режим. Какво означава индексът — вижте статията за експлоатационния индекс на водното тяло.
Как изглежда сондажът в низината
Накратко: Чакъли и пясъци с вода на 10–40 m: обсадна колона, филтър срещу водоносния пласт и гравийна засипка.
В поровите пластове на Тракия сондажът се обсажда по цялата дължина, а срещу водоносните чакъли се поставя филтър. Между филтъра и стената се засипва сортиран гравий — той задържа пясъка и пази помпата. Подробно — в статията за обсаждането на сондажа, а какво става при неправилно подбрана засипка — в статията пясък в сондажа.
Благодарение на плиткия и непрекъснат пласт сондажите тук са сред най-бързите и най-предвидимите в страната. Сроковете и от какво зависят — вижте колко време отнема сондаж; цените са на страница „Цени“.
Карлово и Сопот: Карловската котловина
Накратко: Неоген-кватернер с вода на 20–80 m и дебит 3–10 l/s; тялото е натоварено на 29% и има около 957 l/s свободни.
Карловската котловина е в подножието на Стара планина. Пластовете са по-разнообразни от тези в низината — дебитът е висок, но дълбочината варира повече, особено по периферията към планината. Тук геофизичното проучване спестява излишни метри. Вижте страниците за Карлово и Сопот.
Центровете на общините Хисаря и Лъки са извън прогнозните зони — там водата е в пукнатините на скалите и мястото се избира с геофизично проучване. Защо — вижте статията за сондаж в скален терен.
Склоновете на Средна гора и Родопите
Накратко: Извън низината водата е в скали и карст — дълбочината расте, а мястото се избира с геофизика.
На север, към Средна гора, е пукнатинната Брезовско-Ямболска зона, чието водно тяло е натоварено на 20%. На юг, към Централните Родопи, започват карстовите тела на Централнородопския масив (27%). И двете са извън низинната зона на картата: там сондажът е дълбок 60–150 m и повече, а дебитът зависи от това, дали пресича пукнатина или карстов канал. Как се работи в такъв терен — вижте статията за сондаж в карстов терен.
Какво да проверите преди сондаж в Пловдивско
Накратко: Три неща: зоната на картата за точната точка, нитратите в плитката вода и дали водовземането е битово или стопанско.
Първо — точката. Низината е голяма, но към Родопите и Средна гора зоните се сменят. Въведете селото в интерактивната карта на подземните води; тя показва и дали сте близо до граница.
Второ — качеството. В интензивно обработваните земи плитката вода често носи нитрати. След сондажа направете изследване за нитрати — ако са високи, решението е пречистване, не нов сондаж.
Трето — режимът. Битовият сондаж се регистрира (стъпките), стопанският изисква разрешително. Компетентна е Източнобеломорската басейнова дирекция в Пловдив.
Често задавани въпроси
На каква дълбочина е водата в Пловдивско?
В Горнотракийската низина обикновено 10–40 m, в Карловската котловина 20–80 m. В планинските части извън зоните — 60–150 m в скала.
Колко вода дава сондаж в Пловдивско?
В низината типично 5–20 l/s — най-високият клас на картата. В Карловската котловина 3–10 l/s.
Защо не сондирате по-дълбоко към неогена?
Защото тялото е усвоено на 91% и нови разрешителни почти не се издават. Плиткият кватернер дава достатъчно вода при по-лек режим.
Коя басейнова дирекция е компетентна?
Източнобеломорската в Пловдив — за цялата Пловдивска област.
Има ли риск от пясък в сондажа в низината?
Да, в чакълите и пясъците на низината. Затова филтърът и гравийната засипка се подбират по пласта, а сондажът се прочиства след изграждането.
Последна редакция: октомври 2026 г. · Автор: Георги Георгиев, хидрогеолог