Интерактивна карта на подземните води в България

Накратко: картата стъпва на Картата на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на България (М 1:200 000, 1970–1981) — най-пълното национално хидрогеоложко картиране, правено някога. Дигитализирали сме зоните ѝ и за всяка точка от страната показваме порядъка: очаквана дълбочина до вода и типичен дебит. Прогноза за ориентация, не заместител на проучване на място.

Как се чете картата

Всяка зона обобщава водоносните хоризонти в района: интервал на дълбочина, в който най-често се достига вода, и типичен дебит на сондаж. В равнините и котловините (Горнотракийска низина, Софийско поле, крайдунавските низини) прогнозата е най-сигурна — там водоносните пластове са издържани. В планински и силно нагънат терен картата показва пукнатинни води: те са локални и резултатът зависи от конкретното място — точно там геофизичното проучване преди сондиране е най-ценно.

Какво прогнозата не може

Зоната дава порядък за район, не гаранция за парцел. Два съседни двора могат да се различават — заровени корита, разломи, локални лещи. Затова работим така: картата ви подготвя за разговора, вертикалното електрическо сондиране (ВЕЗ) на място определя точката, а водочерпателният тест след сондирането доказва дебита. Разрешителният режим е отделен въпрос — той зависи от водното тяло, в което попадате: справка в националния справочник на подземните водни тела.

Всички прогнозни зони

57 зони — за всяка отделна страница с дълбочината, дебита, водното тяло, разрешителния режим и населените места в нея.

Котловини, полета и речни тераси (порови води)

• Айдемирска низина (Силистра) — 10–30 m, 3–10 l/s
• Айтоско-Бургаско поле — 15–50 m, 1–6 l/s
• Беленско-Свищовска низина — 8–25 m, 3–12 l/s
• Благоевградска котловина — 15–50 m, 2–8 l/s
• Ботевградска котловина — 20–70 m, 1–5 l/s
• Велинградска котловина — 20–60 m, 1–4 l/s
• Видинска низина — 8–25 m, 3–12 l/s
• Горнотракийска низина — Пазарджик-Пловдив — 10–40 m, 5–20 l/s
• Горнотракийска низина — Стара Загора / Чирпан — 10–45 m, 4–15 l/s
• Гоцеделчевска котловина — 12–45 m, 2–8 l/s
• Дупнишка котловина — 15–50 m, 2–8 l/s
• Златишко-Пирдопска котловина — 20–60 m, 1–5 l/s
• Ихтиманска котловина — 25–80 m, 1–4 l/s
• Казанлъшка котловина — 20–80 m, 3–12 l/s
• Камчийска долина (Долни чифлик) — 10–35 m, 3–10 l/s
• Карловска котловина — 20–80 m, 3–10 l/s
• Козлодуйска низина — 8–25 m, 3–10 l/s
• Котловина Долна баня – Костенец — 25–70 m, 1–4 l/s
• Кюстендилска котловина — 15–50 m, 2–8 l/s
• Льосово междуречие Лом – Искър — 30–80 m, 1–5 l/s
• Марица Изток (Раднево – Гълъбово) — 15–50 m, 3–10 l/s
• Пернишка котловина — 30–80 m, 0,5–3 l/s
• Петричко поле (Струмешница) — 10–40 m, 1–5 l/s
• Провадийска долина — 10–35 m, 2–8 l/s
• Радомир-Брезнишко поле — 20–60 m, 1–5 l/s
• Разложка котловина — 15–50 m, 2–8 l/s
• Самоковска котловина — 20–60 m, 1–4 l/s
• Санданско-Кресненска долина — 15–60 m, 2–8 l/s
• Свиленград-Стамболово — 10–45 m, 2–8 l/s
• Симитлийска котловина — 15–45 m, 1–4 l/s
• Сливенско-Стралджанско поле — 15–60 m, 3–10 l/s
• Софийска котловина — 15–60 m, 2–8 l/s
• Твърдишка котловина — 15–55 m, 2–6 l/s
• Тераса на Вит (Плевенско) — 8–25 m, 3–10 l/s
• Тераса на Долен Искър (Роман – Гиген) — 8–25 m, 2–8 l/s
• Тераса на Огоста (Монтана – Мизия) — 8–25 m, 2–8 l/s
• Тераса на Осъм (Ловеч – Левски) — 8–25 m, 2–8 l/s
• Тераса на Русенски Лом (Русе) — 10–30 m, 2–8 l/s
• Тераса на Янтра (Търновско – Бяла) — 8–25 m, 3–10 l/s
• Терасите на Арда (Кърджали) — 8–30 m, 2–8 l/s
• Хасковски район — 20–70 m, 2–8 l/s
• Южно Черноморие (Созопол – Приморско – Царево) — 15–50 m, 0,5–3 l/s
• Ямболско-Елховско поле — 15–60 m, 3–10 l/s

Карстови райони

• Варненски район (Аксаково – Провадийско плато) — 30–120 m, 2–10 l/s
• Добруджа (Добрич – Ген. Тошево – Тервел) — 40–120 m, 2–8 l/s
• Западен Балкан (Своге – Искрецко – Врачански карст) — 60–200 m, 1–15 l/s
• Западнородопски карст (Велинград – Девин – Триград) — 60–200 m, 1–15 l/s
• Котленско-Върбишки карст — 60–180 m, 1–15 l/s
• Лудогорие — Разградска формация — 40–120 m, 2–10 l/s
• Предбалкан (Ловеч – Търново — хълмист пояс) — 50–150 m, 1–8 l/s
• Русенска формация — карстово плато — 40–110 m, 3–15 l/s
• Централен Балкан (Тетевен – Троян – Априлци) — 60–200 m, 1–20 l/s

Пукнатинни води

• Бургаска вулканична зона (Средец – Созополски тил) — 20–70 m, 1–5 l/s
• Източни Родопи — 40–120 m, 0,5–3 l/s
• Странджа — 50–120 m, 0,5–2 l/s
• Шумен – Търговище — 40–130 m, 1–6 l/s
• Пукнатинни води — планински и хълмист терен — 60–150 m, 0,5–2 l/s

Ръководства за картата

• Нивото на подземните води през годината: защо сондажът отслабва през август
• Какво е подземно водно тяло и как да намерите своето
• Картата на подземните води от 1970 г.: какво е и доколко ѝ вярваме
• Има ли подпочвена вода в имота ви? Проверка в 3 стъпки
• Как се чете картата на подземните води: зони, цветове и числа
• Порови, карстови и пукнатинни води — кой тип е под имота ви
• Експлоатационен индекс на водното тяло: кога разрешителното става трудно
• Къде в България сондажът дава най-много вода: класация на 56-те зони

Свързано

Как се държи оценката от 1970 г. срещу днешните данни на басейновите дирекции — разбор за софийския лист на картата: Подземните води на София: карта 1970 срещу данните днес. Пълните районни страници с покритие по населени места: райони на действие.

Прогнозата е безплатна и анонимна — не изисква данни. Готови за реална оценка на вашия парцел? Обадете се на 0876 501 450 или пратете запитване за оферта от бутона долу вдясно.