Картата на подземните води от 1970 г.: какво е и доколко ѝ вярваме
Накратко: Интерактивната карта на подземните води стъпва на Картата на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на България, М 1:200 000, съставяна между 1970 и 1981 г. Проверката срещу днешните регистри на басейновите дирекции показва, че оценките ѝ издържат по порядък. Картата е сигурна в низините, а в карста и скалите е ориентир.
Какво представлява старата карта
Накратко: Национална хидрогеоложка карта в мащаб 1:200 000, изготвяна на листове през 70-те години и завършена през 1981 г.
Картата е част от голямото хидрогеоложко картиране на България от 60-те и 70-те години. Покрива страната на листове с номенклатура по редове и колони: лист III-2 е София, около него са II-2 Враца, III-1 Перник, III-3 Габрово и IV-2 Пазарджик. Мащабът 1:200 000 означава, че един сантиметър на листа е два километра на терена — достатъчно, за да се види коя част от котловината е богата на вода, но не и кой двор.
Днес листовете са архивен документ без административна сила. Именно затова ги дигитализирахме: интерактивната карта на подземните води показва зоните им за всяка точка в страната, а до тях — днешните данни за водното тяло.
Какво показва и как се чете
Накратко: Основната величина е модулът на ресурса — литри в секунда от квадратен километър, показан с непрекъсната цветова скала.
Модулът (l/s/km²) казва колко подземна вода може устойчиво да се черпи от единица площ. В Софийското поле преобладават модули 1–2, локално 2–5, а в ивицата Казичене — Равно поле — Елин Пелин до 5–20. Карстът на Централния Балкан при Етрополе и Тетевен е в най-високия клас 10–20, с отбелязани извори от над 50 l/s.
Освен цветовете картата има щриховки и знаци: кръстосана или ивичеста щриховка означава два водоносни хоризонта един над друг, отделни знаци отбелязват замърсени или минерализирани води и местата, където ресурсът се ползва чрез каптиране на извори. В планинските части много модули са дадени „по предположение“ — картографите изрично са го отбелязали.
Как я превърнахме в интерактивна карта
Накратко: 56 прогнозни зони, всяка с интервал на дълбочината, типичен дебит, вероятност за успех и водното тяло от днешните регистри.
Зоните обобщават листовете в единици, които имат смисъл за сондаж: котловини, полета и речни тераси с порови води, карстови масиви и пукнатинни райони. За всяка зона има отделна страница — например Софийската котловина (15–60 m, 2–8 l/s) или Централният Балкан (60–200 m, 1–20 l/s). Всичко извън зоните е пукнатинен планински терен с 60–150 m и 0,5–2 l/s.
Към всяка зона добавихме съвременния слой: кода на водното тяло, в което попада водоносният хоризонт, експлоатационния индекс и свободните количества по справочника на 169-те водни тела. Старата карта казва къде да сондирате; справочникът — дали басейновата дирекция ще разреши.
Проверката: 1970 срещу днес
Накратко: На софийския лист оценката от 1970 г. съвпада по порядък с днешния разполагаем ресурс — след повече от половин век.
Модулите на Софийската котловина, умножени по площта ѝ, дават същия порядък като днешния разполагаем ресурс от около 1 540 l/s на двете софийски водни тела. Подробният разбор, зона по зона, е в статията подземните води на София: карта 1970 срещу данните днес.
Второто откритие е по-интересно: натоварването отиде точно там, където картата показва най-много вода. Двете софийски тела са усвоени на 53% и 70%, докато балканският карст на същия лист стои под 16% при над 14 000 l/s ресурс. Моделът е еднакъв в цялата страна — поровите тела под градовете и полетата са натоварени, карстът и пукнатинните масиви почти не са докоснати.
Какво картата не знае
Накратко: Химията, днешното черпене и разрешителният режим — тези три неща идват от басейновите дирекции, не от листовете.
Качеството на водата старата карта отбелязва само с общ знак. Днес дирекциите оценяват химичното състояние по показатели — например лошо заради манган и желязо в плиткия хоризонт на Софийската долина. Затова водата от всеки нов сондаж се изследва: какво да изследвате.
Картата не вижда и колко вода вече е раздадена. Дълбокият неоген на Пазарджик-Пловдив е усвоен на 91% — геологично водата е там, административно почти няма какво да се разреши. Как се чете това число — вижте статията за експлоатационния индекс на водното тяло.
Доколко да ѝ вярвате за вашия имот
Накратко: В поровите низини — като добра първа оценка; в карста и скалите — като ориентир, който се проверява с геофизика.
Широките порови зони са непрекъснати на километри и там картата рядко греши с повече от интервала си. В карста водата тече по канали, а в скалите — по пукнатини, и два сондажа на 50 метра един от друг дават различен резултат. Там преди сондажа се прави ВЕЗ — вижте геофизичното проучване. Практическият ред е описан в статията има ли подпочвена вода в имота ви: проверка в 3 стъпки.
Какво е водното тяло, чийто код картата показва — в статията „какво е подземно водно тяло“.
Често задавани въпроси
Коя е картата, на която стъпва интерактивната карта?
Картата на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на България, М 1:200 000, съставяна на листове между 1970 и 1981 г.
Не е ли остаряла карта отпреди 50 години?
Геологията не се е променила. Проверката на софийския лист показва, че ресурсите съвпадат по порядък с днешните регистри. Остарели са данните за черпенето — затова към всяка зона добавихме днешния индекс на водното тяло.
Показва ли картата качеството на водата?
Само с общ знак за замърсени или минерализирани води. Химичното състояние днес се оценява от басейновите дирекции, а водата от конкретния сондаж се изследва в лаборатория.
Къде прогнозата е най-сигурна?
В широките порови низини и котловини. В карстовите и пукнатинните райони е ориентир, а мястото на сондажа се определя с геофизично проучване.
Защо в планините прогнозата е по-обща?
Защото пукнатинните води са локални, а много модули в планинските листове са дадени по предположение. Затова целият планински терен извън зоните е една обща зона: 60–150 m и 0,5–2 l/s.
Последна редакция: октомври 2026 г. · Автор: Георги Георгиев, хидрогеолог