Подземните води на София: карта 1970 срещу данните днес
Накратко: сверихме софийския лист на картата от 1970 г. с актуалните данни на басейновите дирекции. Оценката отпреди 55 години издържа по порядък; натоварването е отишло точно в най-богатите зони — двете софийски тела държат 53–70% усвояване, докато балканският карст стои под 16% при над 14 000 l/s ресурс. Точка по картата: интерактивната карта на подземните води; всички 169 тела: националният справочник.
Обхват на листа: София, Своге, Ботевград, Правец, Етрополе, Тетевен, Гложене/Брестница, Горна Малина, Елин Пелин, Ихтиман, Златица–Пирдоп, Копривщица, Панагюрище.
Административно деление днес: северната и централната част (Искър, Вит) → БД „Дунавски район“ (БДДР, Плевен); южната ивица (Тополница, Мътивир → Марица) → БД „Източнобеломорски район“ (БДИБР, Пловдив).
1. Методологична бележка
Двете системи НЕ мерят едно и също:
| Карта 1970/1981 | ПУРБ / регистри днес | |
|---|---|---|
| Единица | Модул на ресурса [l/s/km²], картиран непрекъснато | Разполагаем ресурс [l/s] — една цифра за цяло водно тяло (ПВТ) |
| Пространствена детайлност | Висока — вижда се къде в котловината е богато | Никаква вътре в тялото — полигон с обща стойност |
| Качество на водата | Само знак „замърсени/минерализирани“ | Оценка на химично състояние по показатели (Mn, Fe, NO₃, Cd…) |
| Административна тежест | Никаква (архивен документ) | Определя разрешителния режим по Закона за водите |
| Предназначение | Къде да сондираш | Дали БД ще разреши и колко |
Сравнението по-долу е съответствие „зона от старата карта → днешно ПВТ“, с проверка дали порядъкът на оценките се държи след 55 години.
2. Главна сравнителна таблица
Съкращения: РР = разполагаеми ресурси; РК = разрешени количества (БДДР) / общо черпене (БДИБР); ЕИ = експлоатационен индекс; КС/ХС = количествено/химично състояние.
| Зона на листа | Карта 1970: показатели | Съвременно ПВТ | БД | РР (l/s) | РК (l/s) | ЕИ | Състояние | Извод |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Софийско поле — плитък хоризонт (Q + горен N) | Модул 1–2 преобладаващо; 2–5 локално; 5–20 в ивицата Казичене–Равно поле–Елин Пелин; сондажи 5–10 l/s; два хоризонта (ивичеста щриховка) | BG1G00000NQ030 „Порови води в Неоген-Кватернера — Софийска долина“ | БДДР | 1139 | 604 | 53% | КС добро; ХС лошо (Mn, Fe) | Оценката от 1970 г. издържа по порядък; половината ресурс вече е разпределен |
| Софийско поле — дълбок неогенски хоризонт (тесните ивици) | Показан като втори, по-слаб хоризонт под същата площ | BG1G000000N033 „Порови води в Неогена — Софийска котловина“ | БДДР | 400 | 281 | 70% | КС добро | Най-натовареното тяло на листа — близо до тавана |
| Ботевградска котловина (Ботевград, Правец, Новачене) | Зелени полета, модул 1–3; сондажи до 5 l/s | BG1G00000NQ028 „Неоген-Кватернер — Ботевградска долина“ | БДДР | 155 | 29 | 19% | КС добро | Широко отворено — свободни ~125 l/s |
| Златица–Пирдоп (Челопеч, Душанци) | Зелено 1–2; сондажи 5–10 l/s | BG3G000000Q001 „Кватернер — Пирдоп-Златишка котловина“ | БДИБР | 117 (ест. 132) | 11 | 9,5% | КС добро (2018) | Почти неусвоено; историческо натоварване с тежки метали от рудодобива в района — химията се проверява конкретно |
| Ихтиманска котловина | Кръстосана щриховка — два хоризонта; смесени модули | BG3G00000NQ006 „Неоген-Кватернер — Ихтиманска котловина“ | БДИБР | 198 | 46,5 | 23,5% | КС добро; ХС лошо (Fe 0,31 mg/l) | Свободни ~152 l/s; желязото е за третиране, не пречка за сондиране |
| Горна Малина — карбонатен масив | Малки зелени петна източно от Елин Пелин | BG1G00000K2039 „Карстови води в Горно-Малинския масив“ | БДДР | 61 | 10 | 16% | КС добро | Малко, но свободно тяло |
| Пукнатинни води — запад/югозапад (Лозенска, Вискяр, поречия на Ерма и Искър) | Модул 0,1–1, често по предположение (вертикални ивици); каптиране на извори | BG1G00000K2038 „Пукнатинни води в района на р. Ерма и р. Искър“ | БДДР | 527 | 195 | 37% | КС добро | Трето по натовареност — периферията на София яде от него |
| Стара планина — западен карст (Своге, Искрецко; O-S-D, J₃+Cr₁) | Карстови знаци, големи извори | BG1G0000TJK044 „Карстови води в Западния Балкан“ | БДДР | 5703 | 254 | 4% | КС добро | Огромен, почти неусвоен ресурс |
| Стара планина — централен карст (Етрополе, Тетевен, Гложене/Брестница — лилаво 10–20, извори 65,3 и 53,2 l/s) | Най-високите модули на листа извън София | BG1G0000TJK045 „Карстови води в Централния Балкан“ | БДДР | 8664 | 1393 | 16% | КС добро | Най-големият ресурс на листа; РК почти изцяло за питейно водоснабдяване |
| Средногорие — пукнатинни (Панагюрище, Стрелча) | Модул 0,1–1; сондажи 5–10 при Панагюрище | BG3G00000K2029 „Пукнатинни води — Г. Малинско-Панагюрски район“ | БДИБР | 518 | 58 | 11% | КС добро; ХС лошо (Mn) | Свободни ~460 l/s |
| Байлово–Мирковски карст (Смолско, Каменица) | Локални карбонатни зони | BG3G00000T2056 „Карстови води — Байлово-Мирковски масив“ | БДИБР | 104 | 16 | 15% | КС добро | Забележка: в стари документи фигурира като T2033 |
| Балкан/Средногорие — пукнатинни, ИБР страна (Копривщица) | Модул 0,1–1 по предположение | BG3G00000Pt044 „Пукнатинни води — Западно- и Централнобалкански масив“ | БДИБР | 4187 | 148 | 3,5% | КС добро | Практически недокоснато |
3. Ключови изводи
Оценката от 1970 г. издържа проверката на времето. Модул 1–2 l/s/km² върху Софийската котловина, преизчислен през площта ѝ, дава същия порядък като днешните ~1540 l/s разполагаеми за двете софийски тела. Половин век мониторинг не е обърнал картината — само я е прецизирал.
Натоварването е отишло точно там, където старата карта показва най-богатото. Трите тела с най-висок експлоатационен индекс (N033 — 70%, NQ030 — 53%, K2038 — 37%) са софийските. Всичко останало на листа е под 25%, а балканският карст — под 16% при над 14 000 l/s сумарен разполагаем ресурс.
Химията е новото измерение. Старата карта я няма извън знака „замърсени води“. Днес: Mn+Fe в Софийската долина, Fe в Ихтиманско, Mn в Панагюрско. За битови сондажи това значи филтрация, не отказ; за питейни проекти — определящо.
Практически прочит за сондажния бизнес: - София, плитък хоризонт (NQ030): разрешителни още се издават, но БДДР вече отнема неупражнени права по чл. 79а ЗВ — параметрите в заявлението да са реалистични. - София, дълбок неоген (N033): 70% индекс → за нови дълбоки сондажи очаквай оспорвани разрешителни; тялото поема основно индустрия. - Ботевградско, Златишко, Ихтиманско, Панагюрско: свободни ресурси в изобилие — разрешителният режим не е ограничение. - Двата хоризонта от старата карта = две отделни тела днес → в документите за разрешително кодът на тялото зависи от проектната дълбочина на сондажа.
4. Съвременни източници онлайн (проверени, август 2026)
- БДДР, ПУРБ 2022–2027, Приложение 2.3.3.1 „Натиск от водовземане върху ПВТ“: bd-dunav.bg/uploads/content/files/upravlenie-na-vodite/PURB-2022-2027-final/Razdel 2/p/Pril_2331_final.pdf
- БДИБР, списък и ГИС слой на ПВТ: earbd.bg/Podzemni_vodni_tela_v_IBR-p1212
- БДИБР, Доклад за състоянието на водите 2018, Приложение 3 (регистър ресурси/черпене по ПВТ): earbd.bg → раздел „Състояние на водните тела“
- Регистър на ресурсите на ПВТ (описание): eea.government.bg — „Регистър на ресурсите на подземните водни тела“
- Отворени данни (списък ПВТ на БДДР, CSV/JSON): data.egov.bg/data/view/e446ec5c-b3c6-40d2-9b5c-ca40c75a7275
- МОСВ, подземни води и методика за оценка на ресурсите: moew.government.bg/bg/vodi/podzemni-vodi/
5. Ограничения
- БДДР числата са от финалния ПУРБ 2022–2027; БДИБР числата — от регистъра за 2018 г. (актуализират се ежегодно в докладите за състоянието). Различната давност е отбелязана, порядъкът е стабилен между циклите.
- Разполагаемият ресурс е на цяло тяло — не казва нищо за конкретен парцел. За избор на площадка старата карта + локално проучване остават задължителни.
- Съответствието „зона → ПВТ“ по границите на телата (напр. Етрополе, Копривщица) е приблизително — точната граница се проверява в ГИС слоя на съответната БД.
- Химичното състояние се преоценява всеки цикъл; преди питеен проект се иска актуална справка от БД.
Анализ на АкваСонд, август–септември 2026 г. Основа: Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на НРБ, лист III-2 (София), М 1:200 000, КГ 1970/1981 + актуални данни на БДДР и БДИБР.
Какво значат индексите на двете софийски тела за нов сондаж — в експлоатационният индекс на водното тяло.
Какво представлява самата карта и доколко ѝ вярваме извън София — в статията за картата на подземните води от 1970 г.