Къде в България сондажът дава най-много вода: класация на 56-те зони
Накратко: Най-много вода на сондаж дава Горнотракийската низина около Пазарджик и Пловдив — 5 до 20 l/s на 10–40 m. Най-плитко е в Дунавските низини и речните тераси: 8–25 m. От 10-те най-водообилни зони 5 са порови със стабилен дебит и 5 карстови — до 15–20 l/s, но силно променливи.
Как е направена класацията
Накратко: Зоните са подредени по горната граница на типичния дебит, а при равенство — по долната.
Данните са 56-те зони на интерактивната карта на подземните води: дигитализираната Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси (1970–1981), сверена с регистрите на басейновите дирекции. Числата са типичните интервали за района, не гаранция за парцела. Как да ги четете, е обяснено в как се чете картата.
Топ 10 по дебит
Накратко: Лидерът е Горнотракийската низина — Пазарджик-Пловдив, единствената зона с 5–20 l/s на плитки 10–40 m.
- Горнотракийска низина — Пазарджик-Пловдив — 5–20 l/s, 10–40 m
- Централен Балкан — 1–20 l/s, 60–200 m
- Горнотракийска низина — Стара Загора / Чирпан — 4–15 l/s, 10–45 m
- Русенско карстово плато — 3–15 l/s, 40–110 m
- Котленско-Върбишки карст — 1–15 l/s, 60–180 m
- Западен Балкан — 1–15 l/s, 60–200 m
- Западнородопски карст — 1–15 l/s, 60–200 m
- Казанлъшка котловина — 3–12 l/s, 20–80 m
- Видинска низина — 3–12 l/s, 8–25 m
- Беленско-Свищовска низина — 3–12 l/s, 8–25 m
Порови срещу карстови в челото
Накратко: Пет от десетте зони са порови, пет — карстови; разликата е в предсказуемостта.
Поровите зони — двете части на Тракия, Казанлъшката котловина, Видинската и Беленско-Свищовската низина — дават висок дебит стабилно: сондажите там рядко са сухи. Карстовите зони имат дори по-висока горна граница, но долната е 1 l/s — един сондаж пресича канал, друг не. Защо — в порови, карстови и пукнатинни води.
Най-плитките райони
Накратко: Осем зони имат вода на 8–25 m — всичките са Дунавски низини и тераси на реките.
Това са Видинската, Козлодуйската и Беленско-Свищовската низина и терасите на Огоста, Долен Искър, Вит, Осъм и Янтра. Следват терасите на Арда (8–30 m), Айдемирската низина и Русенски Лом (10–30 m).
Плитко не винаги значи свободно. Беленско-Свищовската низина е с индекс 64%, Козлодуйската — 58%, Вит — 54%: за големи количества там разрешителното е по-трудно. Вижте експлоатационния индекс.
Най-дълбоките райони
Накратко: Най-дълбоко е в карстовите масиви на Балкана и Родопите — до 200 m.
Западният и Централният Балкан и Западнородопският карст са с 60–200 m, Котленско-Върбишкият карст — 60–180 m, Предбалканът — 50–150 m, а Шумен – Търговище — 40–130 m. Около Тетевен, Троян, Своге, Велинград и Котел бюджетът на сондажа се планира за повече метри. Извън зоните планините са с пукнатинни води на 60–150 m.
Къде ресурсът е най-свободен
Накратко: Най-големите свободни ресурси не са в най-водообилните низини, а в карста и пукнатинните масиви.
По справочника на 169-те водни тела челото държат Източнородопският пукнатинен комплекс (около 10 350 l/s свободни), Русенската карстова формация (9 700), Централният (7 270) и Западният Балкан (5 450), Предбалканът (4 750) и Добруджа (4 650). Единственото порово тяло в десетката е кватернерът на Горнотракийската низина с около 4 515 l/s.
Изводът е ясен: натоварени са поровите тела в котловините, където живеят хората, а карстът стои на 1–17% натоварване. Големият неусвоен ресурс е там, където водата е най-трудна за локализиране.
Вероятността за успех по зони
Накратко: Седем зони са с много висока вероятност за успешен сондаж — всичките са порови низини.
Много висока е вероятността в двете части на Горнотракийската низина, във Видинската, Козлодуйската и Беленско-Свищовската низина, в Айдемирската низина и по терасата на Вит. Променлива е в осем зони — карстовите масиви и пукнатинните райони. На практика класацията по дебит и класацията по сигурност не съвпадат: най-сигурна вода дават низините, най-много вода на единичен сондаж — Тракия и карстът.
Най-плитката вода
Накратко: Най-плитко — от 8 до 25 m — е водата в Дунавските низини и терасите на северните притоци.
Осем зони имат прогнозна дълбочина 8–25 m: Видинската, Козлодуйската и Беленско-Свищовската низина, както и терасите на Огоста, Долен Искър, Вит, Осъм и Янтра. Всичките са порови води в кватернерни чакъли с дебит 2–12 l/s. Плитката вода е евтина за сондиране, но е и по-уязвима — именно там най-често се откриват нитрати, затова изследването на водата е задължителна стъпка.
Какво значи класацията за вашия имот
Накратко: Класацията показва района; за имота решават точката и нуждите ви.
За дом и градина рядко трябва горната граница на която и да е зона — пресметнете с изчисляването на нужния дебит. Проверете имота на картата и, особено в карст и скали, поръчайте геофизично проучване. Разказ по региони, а не по зони, има в къде има подземна вода в България.
Често задавани въпроси
Къде в България има най-много подземна вода за сондаж?
В Горнотракийската низина около Пазарджик и Пловдив — 5–20 l/s на 10–40 m. Карстовите масиви имат големи ресурси, но дебитът на отделния сондаж там е силно променлив.
Къде подпочвената вода е най-плитко?
В Дунавските низини и речните тераси — Видинската, Козлодуйската и Беленско-Свищовската низина и терасите на Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра: 8–25 m.
Къде сондажите са най-дълбоки?
В карста на Западния и Централния Балкан и Западните Родопи — до 200 m.
Значи ли високо място в класацията, че разрешителното е лесно?
Не. Няколко водообилни и плитки зони са с натоварени водни тела — Беленско-Свищовската низина е с индекс 64%.
Къде е най-голям свободният ресурс на подземна вода?
В Източнородопския пукнатинен комплекс, Русенската карстова формация и карста на Централния и Западния Балкан — хиляди литри в секунда, които още не са раздадени с разрешителни.
Последна редакция: октомври 2026 г. · Автор: Георги Георгиев, хидрогеолог