Как се чете картата на подземните води: зони, цветове и числа

Накратко: Картата дели страната на 56 хидрогеоложки зони плюс пукнатинния фон на планините. За всяка точка показва зоната, интервала на дълбочина до вода, типичния дебит, вероятността за успех, водното тяло и неговия експлоатационен индекс. Цветът е класът на дебита — от лилаво (5–20 l/s) до жълто (нисък или силно променлив).

Как се ползва картата

Накратко: Три начина: търсене по име, клик върху картата или бутонът „Моята локация“.

На началната страница въведете населеното място — картата се центрира и до нея се показват зоната, дълбочината, дебитът и водното тяло. На цял екран можете да кликнете където и да е, включително върху конкретен парцел извън селото. На цял екран бутонът „Моята локация“ ползва позицията на телефона — удобно, когато сте на самия имот.

Под резултата има два линка: към страницата на района, където са услугите и местните условия, и към страницата на зоната — с геологията, разрешителния режим и всички населени места в нея. Ако точката е близо до граница, кликнете и от двете страни: разликата показва колко несигурна е прогнозата там.

Откъде идват данните

Накратко: Основата е националната Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси (М 1:200 000, 1970–1981), сверена с регистрите на четирите басейнови дирекции.

Старата карта е най-пълното хидрогеоложко картиране, правено у нас: тя показва къде и колко вода може да се извлече. Натоварването на водните тела идва от днешните регистри — плановете за управление на речните басейни 2022–2027 и докладите на дирекциите. Как старата оценка се държи срещу днешните данни, е разгледано за софийския лист в подземните води на София: карта 1970 срещу данните днес, а всички 169 водни тела — в справочника на подземните води.

Цветовете: петте класа на дебита

Накратко: Цветът показва колко вода дава типичен сондаж в зоната, а не колко вода има под земята.

Лилаво — много висок дебит, 5–20 l/s. Синьо — висок, 3–12 l/s. Тъмнозелено — добър, 2–8 l/s. Светлозелено — умерен, 1–5 l/s. Жълто — нисък или силно променлив дебит.

Жълтото не винаги значи „малко вода“. Карстовите зони като Западния Балкан често попадат там заради огромния разброс: един сондаж дава 1 l/s, друг — 15. Кои зони дават най-много вода, вижте в класацията на 56-те зони.

Дълбочината е интервал, не обещание

Накратко: „10–40 m“ означава, че повечето сондажи в зоната стигат водоносния пласт в този интервал.

Долната граница е типична за ниските части и близо до реките, горната — за по-високите части и краищата на зоната. Дълбочината до пласта не е същото като статичното ниво — нивото, на което водата застава в готовия сондаж; то често е по-плитко заради напора. Какви дълбочини са типични по региони — в колко дълбоко е до водата при сондаж.

Дебит и вероятност за успех

Накратко: Дебитът е типичният устойчив дебит на сондаж в зоната; вероятността казва колко често сондажите там дават вода.

От 56-те зони 7 са с много висока вероятност за успех, 28 — с висока, 13 — с добра и 8 — с променлива. Променливата е характерна за карста и скалите. Какъв дебит реално ви трябва, пресметнете с изчисляването на нужния дебит — за едно домакинство той е далеч под горната граница на повечето зони. Какво е дебит и как се измерва — в дебит на сондаж.

Водно тяло и експлоатационен индекс

Накратко: Кодът BG…G… е подземното водно тяло, а индексът е каква част от ресурса му вече е раздадена.

Първата цифра след BG е басейновата дирекция: 1 — Дунавски, 2 — Черноморски, 3 — Източнобеломорски, 4 — Западнобеломорски район. Индекс под 20% значи, че тялото е свободно; над 50% — разрешителното за водовземане на големи количества става по-трудно. Подробно — в експлоатационният индекс на водното тяло.

Когато точката падне в „пукнатинни води“

Накратко: Извън 56-те зони картата показва пукнатинния фон: 60–150 m и 0,5–2 l/s.

Това е планинският и хълмистият терен, където водата е в пукнатините на гранити, гнайси и други твърди скали. Тук прогнозата е най-обща, а мястото на сондажа решава всичко. Вижте страницата на пукнатинните води и сондаж в скален и планински терен.

Три чести грешки при четенето

Накратко: Границите са приблизителни, прогнозата е за района, а в котловините има по два хоризонта.

Първо: границите на зоните са начертани в мащаба на старата карта. Ако имотът е близо до ръба, кликнете и в съседна точка. Второ: числата са за района, не за парцела. Трето: в котловините под плиткия хоризонт има втори, дълбок, който е отделно водно тяло. В Софийската котловина плиткият хоризонт е с индекс 53%, а дълбокият неоген — 70%. В Пазарджишко-Пловдивската низина дълбокият неоген е с 91%. Проектната дълбочина на сондажа определя кое тяло влиза в документите.

Какво картата не показва

Накратко: Картата дава района, не качеството на водата в конкретния сондаж и не дебита на конкретен кладенец.

Химичният състав зависи от пласта и от околността: желязо и манган в част от котловините, нитрати в интензивно обработваните низини, висока твърдост в карста. Затова след сондирането водата се изследва — вижте изследването на водата от сондаж, нитратите и твърдостта. Реалният дебит се доказва с водочерпателен тест, не с карта.

Кодът на тялото, наслаганите хоризонти и четирите числа на всяко тяло — в статията „какво е подземно водно тяло“.

Често задавани въпроси

Последна редакция: октомври 2026 г. · Автор: Георги Георгиев, хидрогеолог